ДИЧО ЛУЧАНОВ – паметник на загиналите войници от 1912-18 год

Паметник на загиналите войници от 1912-18 год. село Самораново, Дупнишко  издигнат от признателни българи през1940 г.

Релеф – паметник на загиналите войници от 1912-18 год

Паметник на загиналите войници от 1912-18 год. камък, село Самораново, Дупнишко издигнат през 1940 г. / фотография – 2012 г. Мария Кьосева / народно читалище “Пробуда 1927″

Димо Лучанов / Релеф – паметник на загиналите войници от 1912-18 год.

/ камък/ село Самораново, Дупнишко.
Паметната плоча е вградена в камбанарията на село Самораново, общ.Дупница.

Намира се в двора на черквата „Свети Георги“.
Информацията и снимките са изпратени от Мария Кьосева от народно читалище „Пробуда 1927“ с.Самораново общ. Дупница

Паметник на загиналите войници от 1912-18 год. камък, село Самораново, Дупнишко

Паметник на загиналите войници от 1912-18 год. камък, село Самораново, Дупнишко издигнат през 1940 г. / фотография – 2012 г. Мария Кьосева / народно читалище “Пробуда 1927″

Паметник на загиналите войници от 1912-18 год. камък, село Самораново, Дупнишко

Паметник на загиналите войници от 1912-18 год. камък, село Самораново, Дупнишко издигнат през 1940 г. / фотография – 2012 г. Мария Кьосева / народно читалище “Пробуда 1927″

Димо Лучанов / Релеф – паметник на загиналите войници от 1912-18 год. камък / село Самораново / ДупнишкоФото архив – Сертев 1939 - 40 г

Димо Лучанов / Релеф – паметник на загиналите войници от 1912-18 год. камък / село Самораново / Дупнишко
Фото архив – Сертев 1939 – 40 г

Димо Лучанов . Релеф – паметник на загиналите войници от 1912-18 год. камък.

Фотографиите са направени вероятно в ателието на скулптурите – каменоделци след приключване на изпълнението в камък.

Присъстват освен автора на паметника Димо Лучанов и каменоделците, вероятно и архитекта и спонсора и представителя на държавата. Голяма „приемателна” комисия.

Фото архив –  Стоян Сертев 1939 – 40 г / фотографиите са предоставени от Александър Сертев

– паметник на загиналите войници от 1912-18 год./детайл/ камък/ село Самораново, Дупнишко

– паметник на загиналите войници от 1912-18 год./детайл/ камък/ село Самораново, Дупнишко

Димо Лучанов пред  паметник на загиналите войници от 1912-18 год./ камък/

Димо Лучанов пред паметник на загиналите войници от 1912-18 год.

Димо Лучанов и други пред паметник на загиналите войници от 1912-18 год.

Димо Лучанов и други пред паметник на загиналите войници от 1912-18 год.

посетете сайта на Димо Лучанов тук

 паметник на загиналите войници от 1912-18 год./ детайл

паметник на загиналите войници от 1912-18 год./ детайл

 паметник на загиналите войници от 1912-18 год./ детайл

паметник на загиналите войници от 1912-18 год./ детайл

ДИМО ЛУЧИАНОВ паметник в Севлиево

„Паметник на загиналите партизани” в гр. Севлиево 1955 г.

арх. Карло Кандулков, скулптори : Велислав Възелов и Димо Лучанов.

„Паметник на загиналите партизани” в гр. Севлиево 1950 г

„Паметник на загиналите партизани” в гр. Севлиево 1955 г. арх. Карло Кандулков. Скулптори : Велислав Възелов и Димо Лучанов.

Ето какво е записано в една музейна книга с бележки за паметници от района:

„Паметникът  е издигнат в чест на загиналите за народна свобода през 1941-44 година. се намира в парк „Черничките“ в покрайнините на Севлиево.
Вид : масивен пирамидален постамент каменни блокове с бронзови фигури и паметна плоча. Издигнат е през 1954-55 г. от Околийския комитет на БКП и Съюза на борците против фашизма. Доскоро паркът се наричаше още и Братската могила. Ориентиран е с лице на север, а плочата с имената е на южната страна. Размери – височина – до 8 метра и ширина до 3 метра. Проектът е на арх. Карло Кандулков. Скулптори : Велислав Възелов и Димо Лучанов. Открит на 2 юни 1955 г.“

Ивета Миленова
уредник отдел „Възраждане“
Исторически музей Севлиево

21. 02. 2013 г.

парк "Черничките" в покрайнините на Севлиево

парк „Черничките“ в покрайнините на Севлиево

паметник-в-Севлиево1

„Паметник на загиналите партизани” в гр. Севлиево 1955 г. арх. Карло Кандулков. Скулптори : Велислав Възелов и Димо Лучанов.

„Паметник на загиналите партизани” в гр. Севлиево 1950 г. арх. Карло Кандулков. Скулптори : Велислав Възелов и Димо Лучанов.

„Паметник на загиналите партизани” в гр. Севлиево 1955 г. арх. Карло Кандулков. Скулптори : Велислав Възелов и Димо Лучанов.

„Паметник на загиналите партизани” в гр. Севлиево 1950 г. арх. Карло Кандулков. Скулптори : Велислав Възелов и Димо Лучанов.

„Паметник на загиналите партизани” в гр. Севлиево 1950 г. арх. Карло Кандулков. Скулптори : Велислав Възелов и Димо Лучанов.

посетете сайта на Димо Лучанов тук

ДИМО ЛУЧАНОВ – паметник на маестро Георги Атанасов

„Паметник на маестро Георги Атанасов“ в гр. Пазарджик 1938-43 г.

маестро-Георги-Атанасов

Паметник на маестро Георги Атанасов / детайл

Непосредствено след смъртта на големия наш музикант и българин на 17 ноември 1931 г., по инициатива на музикално дружество „Маестро Георги Атанасов“ в Пазарджик се формира комитет, който се заема с увековечаване на неговото забележително творческо и човешко дело. Решава се единодушно да се учреди фонд „Паметник на Маестро Георги Атанасов“. Първоначалният замисъл предвиждал монументът да бъде издигнат на остров Свобода, но скоро надделява идеята неговото вечно местопребиваване да бъде в Градската градина. Най-ревностните инициатори Иван Кр. Генов, Никола Мирчев, Димитър Кендеров и Георги Касабов организират подписка за събиране на средства и на 8 май 1932 г. тържествено се полага основният камък на паметника. Изграждането се забавя поради недостиг на средства. За проекта се погрижили арх. Генко Петров от София – автор на архитектурната част, и Димо Лучанов – скулптор от столицата, сътворил буквите и орелефа на Маестрото. Изпълнителската работа се възлага на пазарджишкия архитект Петко Герасимов. През 1938 г. започва строежът. Заради войната е завършен на 12 април 1943 г.

Вестник „ДУМА”1. Март 2011, брой 50

Паметник на маестро Георги Атанасов

Паметник на маестро Георги Атанасов

Паметник на маестро Георги Атанасов

Паметник на маестро Георги Атанасов

паментик-на-маестрото

Паметник на маестро Георги Атанасов

Паметник на маестро Георги Атанасов / детайл

Паметник на маестро Георги Атанасов / детайл

посетете сайта на Димо Лучанов тук

ДИМО ЛУЧАНОВ – Саркофаг паметника за погребението на Цар Борис

Саркофаг паметника за погребението на Цар Борис

(не потвърдена информация от face book приятел от 22 септември г. 13:11)

Малина ( жената на Ал. Поплилов) си го спомня, мисли, че у тях положително има снимки от онова време,
но не може да се рови в тях – възрастна жена.

саркофаг3

1943 г. / гробницата на цар Борис III в Рилският манастир / проект / Фото архив Сертев

По едно време е бил Художник на Градския съвет на София – не зная дали главен, не зная дали Преди или След 9ти. Тогава са му поръчали много паметници и дори Саркофага за паметника/погребението на Цар Борис.

Имаше  един Главен художник на София – на име Иван Радев – не зная дали е още жив?! (Надали!)

1943 година. Проектантите на цар Борис III в Рилският манастир, където е трябвало да бъде положено тялото на починалия монарх.

1943 година. Проектантите на цар Борис III в Рилският манастир, където е трябвало да бъде положено тялото на починалия монарх. / Фото архив Сертев

У него са виждани по ОНОВА време каменни лъвски крака, които Лучианов е правил за саркофага на … Цар Борис??? – това е разказ на Ал. Поплилов, очевидец. Радев ги изнесъл от … музея? райсъвета? – без да знае какво са и на кого са – и си ги занесъл в ателието. ТАМ Поплилов му разказал какво са – от там нататък липсва информация.

1943 година. Гипсов модел в естествена големина на саркофага, в който ще бъде положено тялото на чар БорисIII в Рилския манастир

1943 година. Гипсов модел в естествена големина на саркофага, в който ще бъде положено тялото на чар БорисIII в Рилския манастир / Фото архив Сертев

посетете сайта на Димо Лучанов

ДИМО ЛУЧАНОВЪ – паметник на Георги Митов хаджи Тилев

„Паметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи Тилев“ гр. Пазарджик 1938 г.

Георги Митов хаджи Тилев. 1843 – 1912 г. Роден е в Перущица. За кратко работил като учител. Станал свещеник (поп), а по-късно го направили архиерейски наместник в Пазарджик. Участвал в подготовката на Априлското въстание. Има предположения, че той е подпомогнал мисията на Марко Балабанов и Драган Цанков пред Великите сили. При потушаването на въстанието бил арестуван, а по-късно го освободили заради застъпничеството на чужди консули. Заминал в Русия и се върнал в родината си след края на войната като част от канцеларията на Владимир Черкаски. Оттогава започнала политическата му дейност. Бил отявлен русофил. След смъртта на съпругата си той станал монах под името Теофилакт.

Историческа справка от Деница Петрова

вестник "Подем" / бр. 472 / 10 дек. 1938 г. Пазарджик Паметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи ТилевАвтор Димо Лучановъ

вестник „Подем“ / бр. 472 / 10 дек. 1938 г. Пазарджик Паметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи Тилев
Автор Димо Лучановъ

Информационната карта на паметника

pazardjikpazardjik- информационната карта предостави: Адриана Терзиева, гл.специалист сектор „Култура“, Дирекция „Образование и култура“ Община Пазарджик

Паметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи Тилев /скулптор Димо Лучановь/ 1938 г.

Портрет на Георги Митов хаджи Тилев /релеф /автор Димо Лучиановь / фотографията е направена през 40-те години на XX век в ателието на скулптора / фото архив Стоян Сертев

Портрет на Георги Митов хаджи Тилев /релеф /автор Димо Лучиановь / фотографията е направена през 40-те години на XX век в ателието на скулптора / фото архив Стоян Сертев

Паметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи Тилев /фотография от1992 г.

Паметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи Тилев /фотография от1992 г.

Паметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи Тилев / фотография 2012 г.

Паметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи Тилев / фотография 2012 г.

Паметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи Тилев / детайл /фотография 2012 г.

Паметник на архимандрит Теофилакт поп Георги хаджи Тилев / детайл /фотография 2012 г.

фогографиите предостави: Цветелина Гидакис,отдел „Връзки с обществеността“ ,Регионален исторически музей-Пазарджик

посетете сайта на Димо Лучанов